„Изневярата“ : Малките радости в живота
АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА
31 март 2024, 16:43
„ Изневярата “ (част първа): Съдбата си няма работа
17 април 2024, 12:36
„ Изневярата “ (част втора): Съдбата си няма работа…
21 април 2024, 11:30
„ Изневярата “ (част трета): Срещата
24 април 2024, 17:01
„ Изневярата “ (част четвърта): Отговорен
15 май 2024, 14:53
„ Изневярата “ (част пета): Животът е необичайно нещо….
28 май 2024, 16:34
„ Изневярата “ (част шеста): Промяната
31 май 2024, 09:50
„ Изневярата “ (част седма): Промяната - Дистанция - Самоизяждане...
18 юни 2024, 13:57
„ Изневярата “ (част осем): Споделена тъга – половин тъга (факт!)
24 юни 2024, 13:14
„ Изневярата “ (част 9): Размишления
Асен спря пред блока, изключи мотора на новата си кола, която финално измърка безшумно и извънредно прелестно. Преди три дни си купи Фолксваген Тайго, SUV модел в жанр спортно купе. Съчетаваше компактните външни размери със страховит дизайн и хубав мрачно наследник цвят. Салона с пясъчна кожа контрастираше шикозно с цвета на купето и придаваше усет на разкош. Видимо беше доста удовлетворен от себе си, гордееше се с последните достижения по плана в работата си. Получи по сметката бонус в желан размер и награди волята си и безсънните нощи труд със Синята хубавица, както я назова от първия ден. Сладък усет в устата, като обичаното сладко от бели череши, което баба му в миналото правеше единствено за него и никой различен. Обади се на майка си, като и даде обещание почерпка за придобивката, обиколка из планината и вечеря в обичания турски ресторант. На сестра си изпрати незабавно фотоси, а тя му върна радостно пискливо аудио – “Браво Аси, гордея се с теб кака! ”, което се повтаряше съвсем 10 пъти. Обичаше си ги, искаше неговата наслада да е и тяхна, искаше да почувства споделеност и че някой същински го прави оценка. Продължаваше да седи в колата, облегна обратно глава и приятната отмалялост изпъпли от краката до главата му. Отпусна се, затвори очи и остави на Дайър стрейтс да го унесе прелестно. Ама единствено по какъв начин се чуваше! Плътният тон на басовете го обграждаше от четирите ъгъла на колата, а някой от тях пробягваха редувайки колоните.
Калина отвори вратата на асансьора на първия етаж и заповедно изкомандва на Никола да я изчака на междинната площадка без да мърда. Докато вадеше количката и раницата те се удряха в металната врата и създаваха какафония. Чичо Любчо от шестия етаж тъкмо се прибираше от пазар. Като видя строения Нико и блъскането на майка му, ту във вратата, ту в дъното на асансьорната кабинка изтича да помогне.
- Ох, добре че се появи! Количката се е запънала и не ще да излезе…
- Чакай моето момиче, чакай аз да видя – чичо Любчо се провря към колелото на количката, нещо направи и тя най-накрая спря да се съпротивлява.
Възрастният мъж беше малко изкривен, само че здрав и със следи по предмишниците от тогавашни почтени за почитание мускули. Подхвана возилото на Нико и го смъкна с лекост до площадката пред входната врата. По лицето на Калина се появи благодарствена усмивка.
- Бирата от мен и Господ здраве да ти дава чичо Любчо!
- Живи и здрави блага! – добродушно и умерено отвърна той, направи – боц носленце на дребния и влезе в асансьора.
Калина мушна детето в количката, подаде му бисквитка и потегли към близката скамейка на площадката. Погледът ѝ наблюдава разсеяно хората в близост. Нещо имаше в общата картина която рядко се променяше, нещо малко по-различно, дребен подробност в първия миг, неразграничим във фона. На втори прочит видя особеното – красива кола в обичания ѝ наследник цвят. “Божееее! Какво ледено мрачно синьо! Приказка! ” – очите на Калина показваха всичко. Спря се на място, погледа ѝ затанцува замечтано, до момента в който и той се закова като нея на място. “Асен.., Асен спи вътре!? ” - засмя се на глас, непринудено запуши уста с ръка и потегли към колата. Почука лекичко на предното стъкло на което Асен си беше облегнал главата. Спеше. Просто спеше надълбоко, без мимики и неволни потрепвания по лицето. “Хубав. Поддържани вежди или са подарък Божи… ” – с отявлен интерес и сладко възприятие учеше наоколо лицето му.
Стресна се, необикновеното му заспиване в необикновен час като че ли го убоде, Дайър стрейтс мълчаха, а очите му неестествено ококорени от подскачането концентрираха лицето на Калина на едно стъкло разстояние от него. Тя и той се гледаха, по едно и също време се разсмяха, Никола видя и поде след тях.
- Защо спиш в тази кола? Какво ти става, стреснахме се взаимно, извинявай!
- Ох, унесъл съм се, не зная по какъв начин се получи, само че умората май ме сграбчи – сваляйки стъклото Асен не сваляше усмивката от лицето си. – Гушвай бебо и влизайте в колата да ви повозя със Синята принцеса, диря с кой да си споделя насладата и какъв да е по-подходящ от вас? Вие ще сте сефтето, да сте ми на шанс!
Калина паркира количката до входа, сграбчи Нико и седнаха зад Асен. Меката седалка и миризмата на ново притегли ръката ѝ да погали кожата.
- Само в близост, не далеко, че количката съм я зарязала. Нико не пипай с тези ръцеее, апелирам те де! Ще оставиш отпечатъци преди да сме мигнали – и Калина стисна дребните ръчички в здрава хватка. – Рaзкажи, от къде пристигна тази принцеса, леле по какъв начин ще си я карам в случай че е моя, по какъв начин ще си я лъскам и дори ще си купя обувки особено за като я карам, тц тц тц.... – не спираше да се възхищава тя.
- Успях! Успях с новият план и взех решение да се самонаградя за повече от положителния му край. Отдавна желаех кола с сходни характерности и цвят, пристигна и времето – предостатъчно показа Асен.
- Ще дадеш едно тигелче до пазарчето, нали? Няма да я натоварвам с кайма и чушки, единствено с прахуляк за пране и омекотителче – звънко се смееше Калина.
Асен завъртя кръгчето и паркира още веднъж пред входа. Обърна се обратно и я погледна в очите. Аха да каже нещо, аха да се спре, запита се дали няма да прозвучи с подтекст, само че изречението се подреди единствено, отвори устата му без противодействие и издефилира:
- Винаги за теб! И чушките ти ще понеса и каймата, знаеш че си специфична.... – заглуши края на изречението и се обърна бързо напред, да ревизира нещо в жабката, което несъмнено въобще нито беше там, нито подлежеше на инспекция.
Стана и хубаво на душичката. Думата специфична я изстреля в захаросана серпантина кзм небето с надпис – “Емоционално и персонално гурме прекарване! Вход единствено за Калина! ” Кокетноста в нея се разсъни и незабавно потърси метод да се срещне с Асеновата откровеност.
- А за какво съм специфична за теб?
- Сладка си Калина, сладка.....
FaceBookTwitterPinterest
